Автор:
Д-р Светослав Христов
Обединена Ветеринарна Клиника, гр. Варна

X-образна постановка на тазовите крайници е честа находка при подрастващи кучета от едри и гигантски породи, като някои  породи като Немско овчарско куче и Турски кангал изглеждат като най-често засегнати. Честите причини за това състояние, наблюдавани от автора могат да бъдат обособени както следва: деформация във фронтален план на дисталния фемур (валгус), деформация във фронтален план на проксималната част на тибията (валгус) или торзионна деформация на тибията (вътрешно торзио). Първата и третата причини са част от проблема “латерална пателарна луксация на пателата” и обикновено налагат корективна остеотомия, докато проксималния валгус на тибията не предразполага за луксация на колянното капаче. Освен чисто козметичен проблем, тази постановка на крайниците може да има като последствие неправилно натоварване на колянната става и води до преразтягане и скъсване на предната кръстна връзка в сравнително ранна възраст. Поради анатомичните особености на тибията (разтегната буква “S”) с цел изследването на ангуларни деформации при нея се измерват механичните ъгли - mMPTA  и mMDTA. В случая за нас интерес представлява само механичния медиален проксимален ъгъл, за който е приета референтна стойност от 93.3 +/- 1.78 градуса*.


Методът временна хемисимфизиодеза се използва отдавна при проксимален валгус при деца. Оповава на временното ограничаване растежа на проксималната растежна пластина на тибията в медиалната и част чрез замостяването и с имплант. Като импланти се използват стейпъли или специални за целта пластини (hinge plate). Във ветеринарната ортопедия най-често приложение намират стейпъли, ръчно изработени от Киршнерови игли. Те осигуряват само времененно забавяне в растежа на растежната пластина, за което се съди по деформацията им в периода на корекцията, благодарение на еластичноста им. Така след тяхното отстраняване, замостената част на растежната пластина продължава да е активна. Това от една страна е важно като превенция на свръхкоригиране на деформацията, но от друга може да има своеобразен ефект на възвръщане на деформацията.

Мъжко куче от смесена едра порода на възраст 6 месеца бе представено за диагностика на X-образна постановка на тазовите крайници. Извършено бе стандартно V/D рентгеново изследване на тазобедрени стави и A/P проекции на двете бедрени кости и двете тибии. Не се установиха промени в тазобедрените стави и двете бедрени кости, които да бъдат свързани с X-образната постановка. Също така използвайки т.нар шаблонен метод не се установиха торзионни деформации в двете тибии, които да бъдат свързани с Х-образната постановка на тазовите крайници. От извършените А/Р проекции на двете тибии бяха измерени следните ъгли: mMPTA на лявата тибия  - 97.83 градуса, а на дясната - 98.35 градуса. Предприета бе двустранна хемисимфизиодеза, посредством предварително изработени стейпъли от 2mm Киршнерови игли, предварително двустранно заострени. Поставянето на стейпълите е технически лесно изпълнимо и се извършва след малък разрез в проксимокаудомедиална част на тибията. След идентифициране на растежната зона посредством инжекционна игла се открива медиалния колатерален лигамент и стейпълът се забива малко пред последният с помоща на ортопедично чукче.

Малък пилотен канал обкновено се налага за един от раменете на стейпъла, който се оставя малко по-дълъг, с цел правилна посока на импланта. Целта е стейпъла да замостява ефективно растежната зона, рамото което е в епифизата да не попада вътреставно и в сагитален план да е в средата на ставата, с цел предотвратяване промяна в наклона на тибиалното плато.

Необходимата корекция в механичния медиален проксимален ъгъл на тибията обикновено се извършва за 3-4 седмици. Това зависи както от размера на ъгъла, така и от възрастта. Най-ефикасна е корекцията, когато се извършва на възраст 4-6 месеца. В нашият случай стейпълите бяха остранени след четири седмици, като ъглите двустранно бяха редуцирани с малко над 10 градуса.


Веднага след операцията:


След 3 седмици:

Acknowledgments:

1. Olsen, L. Vezzoni, A. Ferretti et al. Hemiepiphysiodesis for the correction of proximal tibial valgus in growing dogs, VCOT 4/2016
2. Dismukes, J. Tmlinson, D. Fox et al. Radiographic measurement of the proximal and distal mechanical joint angles in the canine tibia, Veterinary Surgery 36:699-704, 2007